Стрелките на часовника не спират,
отброяват дни, години, векове,
а ний живота си погубваме,
дори не можем да се спрем.

Къде отиде смелостта и времето,
в което имахме желания, мечти
и стремяхме се към тях, и ги преследвахме,
за да живеем в по-щастливи дни !?

Сега дори желанията са уморени
не им достигат сили да трептят,
оттеглени и оттегчени
там някъде скътани си мълчат.

Превърнахме се във часовници
поставени на някой скрин или стена,
неосъзнаващо и монотонно
броиме времето в нищета.

И до кога !?


05.02.2011г.

Много точно

Вяра не губим, но губим време. Много е тежко и болно, когато не можеш да спреш времето поне за миг, за да си поемеш въздух.
Аз съм оптимистично настроен човек, но....това е нашата действителност. Просто истина.

О -о-о Стефи каква е тази меланхолия ! не те познавам такава! Я бързо се стягай :)

Това е само наблюдение върху реалността ...Отчасти дава отпечатък, но аз лично нямам време да се отпускам :))))

....Звучи силно и завладяващо с много философски край:И до кога ?
Бих отговорила: До когато видя реална мечта !
Поздрави и смело напред!:)

За жалост наистина е точно така, но както се казва живота продължава :)
Благодаря ти, че ме посети !

за хубавия стих !

Заповядай отново :)

БАБА МАРТА БЪРЗАЛА

Баба Марта бързала,
мартеници вързала:
морави, зелени
бели и червени.

Първом на гората-
да листят листата.
И да дойдат всичките:
щъркелите, птичките,
първият певец,
Косер хубавец.

После на градините-
да цъфтят гиргините
и латинки алени,
и божури шарени.
Ябълки да зреят,
круши да жълтеят.

А пък на дечицата
върза на ръчицата
мартеници чудни
със ресни червени,
да са ранобудни,
да растат засмени.

Сърдечно ти благодаря за този невероятен поздрав :)
Честита баба Марта и на теб - Бъди здрава и щастлива :)