.......И тъй като никак не обичам мрачното време, реших да се поровя във вече  "прашните " мои архиви :)) . Снимки и спомени, и един диск, на който слава на Бога съм запазила малко тонус, сила и " едно време " :)) . Времето на стиховете.
И ако, и на вас Ви харесат ще се радвам да го споделите. :))....................



                        --- Песента на моята душа ---

Тиха звездна нощ, луна,
полъх на любов и мисли разпиляни.
Аз търся те...къде си ти ...!??
ела при мен и излекувай мойте рани.

И искам с твоите очи да гледам,
но Аз да бъда,
с твоята усмивка да се смея,
но Аз да бъда...
с твойте устни да говоря,
но мойте думи да изричам :
АЗ ИСКАМ, МОГА И ОБИЧАМ !!!

Обичам те ! Безумно те желая
и искам с тебе да горя,
с устни да попивам всяка тръпка,
така да стигнем до върха.....

И там, където Небето и Земята се събират,
и там, където звездите и цветята си говорят,
там, където Ангели небесни слизат на земята
и даряват Обич, песни за Любовта и Светлината...

И в тази песен те създадох,
стигнах до върха и те намерих
АНГЕЛ МОЙ НА МОЯТА ДУША ...
Ти си силата и светлината,
огъня и радоста......
с теб аз имам обич, топлина,
със теб намерих ЛЮБОВТА.

E, Стефи..колко нежност и тръпка си вложила... Не знаех ,че и стихове можеш да пишеш :) Супер е ! Усмивка!!!

За жалост- пишех, сега ваче не, но както се казва " архивита са живи" Ще има още :)))

О наистина е много хубав стиха и така въздействаш-никога не е късно да създадеш нещо ново въпреки ,че старото носи и различна тръпка........:)
Хубава вечер и нови поводи за лирични отклонения!:)

Нещо обаче не ме хваща така вдъхновение, ама пък знае ли човек кога ще му дойде музата !!? :)))