Почувствах се някак провокирана от самата себе си по повод предишния ми постинг :) и сега отново потъвам в разсъждения и търся отговор.
Какво се случва наистина - да не би в периода на израстване и развитие мозъците ни да са закърнели и в това да е отговорът ....???  Знам ли !!?
Защо си мислим, че ние сме всичко и можем да бъдем постоянната контрола и напъдствие над децата ни и техния живот. От къде идва това изкривяване - типично българско ли е то или е някаква традиция дошла от някъде и намерила място тук. Защо им дишаме въздуха и си мислим, че ще живеем вечно, за да бъдем до тях !!?
Защо упорито се мъчим да мислим вместо тях и да правим избора на партньор в живота им...отново вместо тях. Да се мъчим да поправим тяхната "грешка", че те наистина не са видели на какво чудо са попаднали !!?........................
И така продължението е ясно.
Какво в същност се случва наистина. В кой свят живеем -  в илюзиоонен, реален или измислен ....???

Какво мислите Вие Приятели в блог-а , каква е вашата гледна точка ???
Благодаря на всички. :)

Ох Стефи, каква тема си подхванала само...Аз си мисля,че част от хората /повечето/ го правят с най-добри намерения,за да си предпазят детето от грешки. Има и такива,които цял живот са се налагали и не могат да престанат, а има и кукувици-като че ли и те не са малко...

Съгласна съм съм с теб Светленце, но сега, дори и в този момент имам случай пред очите си как от тези добри намерения се е разбил един живот.
Много е страшно и от грешка е трудно да предпазваш, но ще се радвам ако повече хора се включат в кометара.
На теб благодаря и те прегръщам :)))

Тук няма да заема позиция ,защото мога да бъда обвинена в сто гряха , но истината е ,че никога не бих си позволила да се мисля и държа като абсолютна егоиска , а точно това забелязвам ............

Както се казва "...не е важно да спечелиш, важното е да участваш..."
Прегръдки и за теб :)))

Абе и така може да се каже !:))(
Хубав ден и на теб!:)

Не знам защо се получава, но предполагам, че е от любов - не искаш най-скъпото ти да бъде наранено. А и капка еогизъм мисля, че има - искаш да си е твое по-дълго, да му се радваш и да си го обичаш..

А аз съм Галя. Поздрави! ^^

Радвам се, че се включи и остави мнение. Благодаря ти :) Уважавам хората, които имат такова и не се страхуват да го изкажат. Поздрави и от мен :))

Благодаря ти, че се включи - имаш съобщение :)))
Ще те чакам :)