Твоите деца не са просто твои деца.
Те са рожби на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез тебе, но не от тебе.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им,
но не и на душата им.
Защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не можеш да посетиш дори и в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото живота не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден.

Не ни се иска да е истина,но е точно така. Усмивки!

Сла дур каааа..... :)))

и малко тъжно!:)
Благодаря за споделените мисли-може би трябваше да ги прочета по-рано!:)
Хубава вечер приятелче!:)

:)

От мен прекрасен ден и успешна седмица.
Прегръдки и цунки

Като че ли всички го знаем, но никога не сме могли да го формулираме толкова точно. Защо непрекъснато се опитваме да правим обратното - да притежаваме децата си, да им налагаме нашите разбирания, да ги манипулираме, за да ни се подчиняват? Като си мислим, че щом ни се подчиняват, сме ги победили. Но не е така, достатъчно е да си спомним какви сме били на техните години и как сме приемали нашите родители, когато са налагали някое свое решение против волята ни. Дали сме ги обичали в този момент? Колко сме били огорчени и разочаровани от тях, разколебани в тяхната справедливост. Колко ли уроци още трябва да научим в този живот...За мен това беше прекрасен урок, благодаря ти!

И аз ти благоадря ...... :)) Ели